Здравей! 😃
Аз съм Хиро и съм блогъp, който пише на български и на японски.🇧🇬🇯🇵
И този път щe пиша за моето мнение относно видео от българският ютубър The Clashers, “50 Невероятни Факта за ЯПОНИЯ, които ще Ви ДРЪПНАТ очите“.
↓Това е видеото, за което ще говоря↓
Както и в миналата статия, аз, японка, ще коментирам 10 от фактите, които той споменава.
↓Миналата статия↓
https://hiroblog91.com/blog/2021/11/09/comments-theclashers-videoaboutjapan-1/ →Да, така е.→Не, грешно е.
→Нито да, нито не. Или е нужно обяснение
→Аз също не знам, или няма данни
Днес ще говоря за факти от 11 до 20 !
11. Окуражават се кратки дрямки по време на работа, защото се смята че подобряват работния процес.Веднъж прочетох японска новинарска статия за компания, която е въвела дрямката, което изглежда е практика в някои компании.
Някои компании, особено по-големите, разполагат със стая за дрямка в свободното пространство, което е на разположение на служителите.
Аз, напротив, не дремя в офиса си, защото това ме кара да искам да спя повече. В моя офис няколко от нас подремват на бюрата си по време на обедната почивка (един час).
. Може би се чувстват сънливи след обяд.
2-3 часа в път за работа и обратно и затова спят през това време.
Това е преувеличено😅.
Законно установената продължителност на работния ден в Япония е 8 часа. Например, ако започвате работа в 9:00 ч., ще я приключите в 18:00 ч., като се добавя един час за обедна почивка.
Ако работите 12 часа, ще приключите в 22:00 ч., а ако работите 15-16 часа, ще приключите в 1-2:00 ч.
Ако повечето японци работеха толкова дълго, щяха да се разболеят или да се самоубият.
Ако смятате да работите в Япония, не се притеснявайте. Разбира се, има и малка възможност да попаднете на странна компания, които Ви принуждава да работите извънредно, и в такъв случай трябва да помислите за напускане.
В света има хора, които работят дълги часове, но някои хора работят това, което обичат, и не го смятат за работа. Някои хора възприемат работата като хоби, докато други обичат да прекарват цялото си време с колегите си. Важно е да постигнете добър баланс между работата и личния си живот.
Според правителствени данни средният извънреден труд е между един и два часа. На моето работно място, по-голямата част от хората, както ръководителите, така и младите хора, се прибират вкъщи веднага след края на работното време.
По новините обаче чух, че в някои отрасли, като например в държавните агенции, се работи по-дълго. Също така, учителите често биват принуждавани да работят извънредно.
През зимата заспивам във влака рано сутрин, тъй като топлите седалки във влака ме приспиват. Мисля, че в моя град пътя до работното място обикновено е между 10 муниту и 1 час.
Но в Токио времето, което се прекарва в транспорт вероятно е много по-дълго. Заради високите наеми в Токио, много хора живеят в други градове, но работят в Токио. Това се нарича “феномен на поничката” (ドーナツ化現象). Така че времето за транспорт е от 30 минути до 2 часа. Затова всички спят, гледат видеоклипове, играят игри на телефоните си, или четат книги във влака.
и в Япония е причина за около 10,000 смъртни случая на година.
Направих проучване за смъртта от преумора, “кароши” (過労死).
Кароши е смърт от болест или самоубийство на човек, чието тяло е увредено от мозъчно или сърдечно заболяване, като инфаркт на миокарда или интрацеребрален кръвоизлив, или от психично заболяване, като депресия, причинено от дълги периоди на работа или психическо натоварване. Дали причината за смъртта е в причинно-следствена връзка с работата, се преценява и одобрява според определени критерии. Има редица условия, които трябва да бъдат изпълнени, например работникът трябва да е работил повече от 100 часа извънреден труд през месеца преди началото на заболяването или повече от 80 часа извънреден труд на месец през последните два до шест месеца преди началото на заболяването (средно 3.6 до 4.5 часа извънреден труд на ден). С други думи, Факт 12, ако работите по 15-16 часа на ден, вероятността да се разболеете от преумора е огромна, тъй като дневният извънреден труд е 7 часа.
Изчислявайки по правителствени данни, броят на трудовите злополуки (от които е имало смъртни случаи) е бил 833 (218 починали) през 2016 г., 816 (210 починали) през 2017 г. и 736 (167 починали) през 2018 г.
За сравнение, броят на самоубийствата в Япония (самоубийства, причинени от проблеми в работата) е 21 897 (1 978 заради работа) през 2016 г., 21 321 (1 991 заради работа) през 2017 г. и 20 840 (2 018 заради работа) през 2018 г.
В обобщение, годишно се регистрират около 300 смъртни случая, причинени от преумора, и около 2000 самоубийства, дължащи се на проблеми в работната среда (причинени от взаимоотношения и неуспехи, в допълнение към преумората).
Надяваме се, че тези статистики ще бъдат намалени.
14. В Япония има кафенета, в които можеш да си платиш да си в прегръдките на противоположния пол. Нищо сексуално, просто имат нужда от интимност, тъй като се преработват и нямат време за гаджета. Повечето японци влизат в някаква връзка след 25-тата си годишнина.Кафенета с услуга “прегръдка”. Опитах се да намеря такова, но не успях. Чувала съм за “rental-lovers”, така че съм сигурна, че има магазини, които предлагат такива услуги.
Между другото, виждала съм такъв британски магазин по телевизията в Япония. Това е магазин, в който възрастни мъже се преобличат като бебета и са обгрижвани от служителки, които играят ролята на майки, позволявайки им да бъдат третирани като бебета. Те казват, че най-важното е да се чувствате в безопасност. Бях изненадана да видя колко различни хора има.
Според проучване на компанията “pairs” 70% от жените и 60% от мъжете в Япония са срещнали първата си любов в тийнейджърска възраст. Един от всеки десет мъже и жени никога не е имал връзка и макар че много хора се срещат с първата си любов в тийнейджърска възраст, има хора на 30 и 40 години, които никога не са имали връзка.
Що се отнася до средната възраст от 25 години, мисля, че тя се дължи на факта, че има хора и на 40 години, които никога не са имали връзка.
Не знам за САЩ, тъй като никога не съм била там, но имам впечатлението, че в Европа се пуши повече, включително България, Германия, Франция и други страни, които съм посещавала. Има много жени пушачи в Европа. Ако отидете в оживен туристически район, ще видите пепелници, навсякъде из града, и всеки говори и пуши там. Хората пушат и на външните маси на ресторанти, които са често срещани в повечето европейски страни.
В Япония беше нормално да се пуши на обществени места. Обаче през последните 10 до 20 години, ситуацията се промени драстично и законите станаха по-строги. Вече има времеви ограничения за пушене в ресторантите, а все повече ресторанти забраняват пушенето напълно. В Япония почти няма външни места в ресторантите, за разлика от Европа. Ако искате да пушите в ресторант, можете да изберете място за пушачи, или да излизате да пушите извън ресторанта.
В сградите и търговските центрове има зали за пушачи и японските пушачи ги използват, така че пушачите по улиците са много по-рядко срещани. Цената на цигарите също се е повишила и затова много хора се опитват да откажат цигарите.
Чух от любител на месото, че конското месо е твърдо, когато се сготви. Яла съм сашими (суши без ориз) от кон няколко пъти, тъй като то е един от специалитетите на Кумамото, префектура, съседна на тази, в която живея аз. Сашимито се консумира с чесън, лук, зелен лук и други подправки и със соев сос.
Между другото, в Япония другото име на конското месо е сакура.
Преди около 300-400 години шогунът (ръководител на японската политика) издава заповед, наречен “Заповед за защита на живите същества”, който цели да защити животните и слабите хора. Не само възрастните хора и хората с увреждания трябва да бъдат защитени, а кучетата и котките да бъдат третирани внимателно, но и птиците, рибите и насекомите трябва да бъдат защитени, а не да бъдат убивани. По религиозни причини някои хора не са яли животни. Затова някои хора, които въпреки заповедта са искали да ядат месо, са използвали кодирани изкази.
Кон е “сакура” (桜, черешов цвят), пиле е “кашиуа” (柏, лист от японски императорски дъб), глиган е “ботан” (牡丹, дървовиден божур), а елен е “момиджи” (紅葉, кленов лист).
Тези думи се използват и днес и могат да бъдат открити в менютата на ресторантите. (Кон, дива свиня и елен се консумират рядко и се сервират само в ресторанти в определени райони.)
※Тук влизам в детайли, така че ако не искате да четете нищо от сексуална натура, моля, пропуснете тази точка.
Вярно е, че преди книгите за възрастни обикновено се продаваха в книжарниците и магазините. Повечето от магазините обаче спряха да продават книги за възрастни преди около 2-3 години. Причината е, че те създават неудобство при жените и децата. Освен това броят на книжарниците, които продават книги за възрастни, изглежда намалява. Мисля, че сега сме в епохата, в която цялата порнография е в интернет. Има обаче някои магазини, специализирани в стоки за възрастни.
По принцип в Япония е незаконно да се показва сексуален акт на публично място. Изглежда обаче, че критерият за преценка дали има сексуален контакт или не, е дали се показват гениталии или не. Следователно в първоначалния смисъл на думата книгите за възрастни и порнографията изглеждат незаконни, но чрез поставяне на мозайка върху гениталиите, порнографията става законна.
Освен това, разбира се, проституцията е забранена в Япония, но дали дадено лице е участвало в сексуална дейност, се преценява по това дали е имало вкарване на гениталии в полов орган. Предлагането на секс като услуга е незаконно, но съществуват места, които предлагат всякакви услуги, с изключение на “поставяне на полови органи в гениталии”.
Даже някъде под тях си закачат и LED светлинки.
Във видеоклипа има снимка на момиче със светлинки пед полата си. Обръщам се към всички в България, това не е нормално дори в Япония!😅
В Япония не се носят дрехи с дълбоко деколте, но на запад често се срещат костюми и рокли с изрязани деколтета. Много се изненадах като видях по телевизията рускиня, облечена с костюм с дълбоко деколте!
Освен това в Япония хората са склонни да показват краката си, а не подчетрават гърдите си, докато в Европа са по склонни да показват повече от гърдите си. Мисля, че това е културна разлика.
Има хора, наречени “ушии”, чиято професия е да тъпчат пътниците по матрисите.
Те се наричат “ошия” (押し屋) и много от тях са студенти на половин работен ден, както и служители на гарата. От друга страна, човек, който отстранява пътници от претъпкан влак, се нарича “хагашия” (剥がし屋). Тази професия обаче може да се намери само на няколко оживени гари в Токио и Осака. Препоръчвам Ви да посетите гара Шинджуку (新宿駅) (град Токио) сутринта към 7:30~8:30.
20. Дори и минута закъснение на транспорта се счита за огромно закъснение. Те са най-често причинени от хора, които са решили да се самоубият.Закъснението на влак се приема като нещо сериозно. В Япония влаковете нормално се движат по разписание, така че при закъснение, хората няма да могат да спазят графика си, може да закъснеят за работа, а някой може дори да се издразни.
Що се отнася до причините за закъсненията, засега имам чувството, че повечето закъснения се дължат на метеорологичните условия и повреди на превозните средства. По линиите, които използвам, има от един до три случая на телесна повреда годишно. Въпреки това, по по-оживените линии, използвани от студенти и офис служители, вероятно има и няколко смъртни случая. Линията, която използвам, е много близо до морето и влаковете спират при най-малкия порив на вятъра😢.
Според Японския статистически годишник, броят на смъртните случаи при железопътни произшествия (включително самоубийства и злополуки) е около 300 годишно.
За днес, до тук! Какво мислите?
Благодаря Ви, че прочетохте цялата статия!
И благодаря на The Clashers за интересното видео за Япония!
Следващият път ще говоря за факти от 21 до 30.
До скоро!✨👋🏻
https://hiroblog91.com/blog/2022/02/15/comments-theclashers-videoaboutjapan-3/ https://hiroblog91.com/blog/2022/02/22/comments-theclashers-videoaboutjapan-4/ https://hiroblog91.com/blog/2022/03/07/comments-theclashers-videoaboutjapan-5/
Български 
日本語